За Сливен

Град Сливен (население 110 240 души, 270 м надморска височина) е разположен в източната част на Горнотракийската равнина, в самото подножие на Сливенския Балкан.

История

В Сливен са живeли траки, римляни, славяни и древни гърци. Още от най-дълбока древност землището около Сливен е било гъсто населено от тракийски племена. Благоприятните климатични условия са били основа за сигурен живот и развитие на скотовъдство, земеделие и материална култура.

През римското владичество били построени много пътища, водопроводи, мостове, укрепления. От този период в землището на Сливен има запазени много останки в местностите „Рамануша“, „Даулите“, „Хисарлъка“, местността „Селището“, край селата Гавраилово, Тополчане, Сотиря и град Твърдица.

Сливен става част от българската държава през 705 г. По време на Първата българска държава Сливен е заемал важна ключова позиция на прехода от Тракия за Мизия.

Стари названия на Сливен

• Савулен
• Туида
• Ислимие
• Истилифунус
• Селимно
• Сливно

Старите имена на този красив град са много. Туида е най-хубаво и най-първо. В последствие са известни имената Ислимие и Исливне, свързани в османския период. Днешното име се предполага, че означава сливане, а не слива. Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока. Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледка, описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името идва от сливането на трите реки, преминаващи през града -Асеновска, Новоселска и Куруча. Тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди освобожданието е бил с население около 20 хил.д, а строителните му граници са били днешните квартали - Клуцохор, Кумлука и Ново село.

Сливен, като селище, е възникнал в късната античност като тържище. Включено е в пределите на българската държава през 705 година, заедно с областта Загора, по времето на хан Тервел. Арабският пътешестнвеник Идриси (ХII-век), го споменава с името Истилифунос и отбелязва, че... "се радва на едно значително благосъстояние". По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира. Градът е наричан малка Света гора. 

 Градът възниква като поселище в периода VII – X век, на стар военен път, свързващ река Дунав и планинския проход Вратник (Железни врата) с Цариград.
Арабският географ Идриси е първият, който дава информация за града през 1153 година, наричайки го Истилифунос. По-късно градът става известен под имената – Силимно, Сливно, а по време на периода на турско робство като Ислимие, Исливне. Отец Паисий споменава за първи път града като Сливен в своята “История Славянобългарска”.
През първите десетилетия на турско робство Сливен се радва на привилегията да бъде град, в който населението отглежда соколи и охранява Балканските проходи. Става известен и с вълнения плат “кебе”, който се произвежда там. През 1828 година градът има 20 000 жители. След освобождението на града от турско робство по време на руско-турската освободителна война, повече от 15 000 българи от региона напускат заедно с оттеглящите се руски войници и се заселват в Румъния, Бесарабия и южна Русия. През 1872 населението на Сливен е 25 000 души.
Град Сливен се развива като занаятчийски и търговски център, в пряка зависимост от водната сила на протичащите в близост реки. Най-добре развито е производството на домашни дрехи. Повече от 400 търговци ежегодно посещават града, за да купуват хиляди метри вълнен плат. Втори по важност занаят в региона е производството на оръжие. През 1836 година в Сливен е открита първата текстилна фабрика в България и на Балканския полуостров – фабриката на Добри Желязков. В триетажна постройка е имало 20 предачни машини, 6 механични стана и персонал от 500 работници. За ежегодния панаир в Сливен идват търговци от Турция, Полша и Унгария. Понастоящем фабриката на Добри Желязков е обявена за паметник на културата от национално значение.
По време на периода на българското Възраждане Сливен става известен като “градът на 100-те войводи” – Индже, Злати, Кара Съби, Радой, Христо, Конда, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Таню Войвода и много други. Георги Икономов, един от апостолите на Априлското въстание също е роден в град Сливен, също както и Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински и Добри Чинтулов. След Освобождението текстилната индустрия продължава да развива и оформя икономическия облик на града.

Европейски информационен център Europe Direct - Сливен

Сайт за евроинтеграция на община Сливен

Международен детски фолклорен фестивал "Приятелство без граници"