Среща в Австрия

Втора партньорска среща във Виена, Австрия

Състояла се от 11.02.2009 до 16.02.2009г.

Завърши втората среща на участниците от шест страни в проекта «Европа – пъзел», финансиран от Европейската Общност по програма Коменски. От българска страна партньор в проекта е Трето основно училище „Д-р Иван Селимински", град Сливен.

Интересно е участието в един подобен проект, даващ възможност за срещи с различни хора, системи и култури.

В съзнанието на много българи Виена е не само столицата на Австрия, тя е сърцето на класическата музика и люлка на Европейската култура.

Докато пътувахме по улиците на Виена, сред величествените сгради, обляни от светлина, имахме чувството, че сме част от снимачния екип на известно филмово студио.

И сега, отново вкъщи, зад бюрото, опитвам се да събера ведно всички свои мисли и вълнения. Все още виждам местата, до които вървяхме в студените зимни дни на февруари. Все още разговарям с хората, с които се срещнахме, все още усещам усмивките по лицата на всички.

Затварям очи - красиви картини се сменят пред мен. Ето го центърът, заобиколен от Ringstraβe - булевард, преминаващ покрай старите стени на града, разрушени в края на 19 век. Ето я и изящната сграда на Кметството – Rathaus, около която влюбени двойки, весели деца и ентусиазирани смелчаци се пързалят по ледената пързалка пред нея.

Няма да забравя и внушителните здания на световно известни музеи – Национално- историческия и Музея на Историята на изкуството.

Пътуването до Schönbrunn ще остане в сърцата ни като незабравимо и вълнуващо преживяване. Бяхме очаровани от лятната резиденция на Хобсбургите. Незабравима е гледката от хълма Gloriette и туристическата обиколка на двореца под звуците на Виенски валс. Като че ли машината на времето ни бе върнала назад в епохата на велики империи и могъщи династии.

Всичко във Виена е потънало в ред и чистота – парковете, градините, паркираните на определените за целта коли, перфекно работещата система на градския транспорт...

Но най-ценното в този град са хората – учтиви и усмихнати, възпитани да бъдат коректни и дисциплинирни. Домакините бяха толкова словоохотливи, приветливи, опитвайки се да ни обяснят всичко до най-малката подробност. Какви сърца имат тези хора, че съумяха да ни накарат да се почувставаме толкова чакани, толкова специални сред необятните пространства, изпълнени с огромни здания, летящи коли и силен вятър.

Австрийците са изключително сърдечни, толерантни и усмихнати хора. Те не пестят усилия да ни покажат най-известното заведение, от което като на длан може да се види цяла Виена, окъпана в нощна светлина. Щастливи са да ни поканят в типични австрийски кръчми, както и в изискани заведения. Чаровни са, когато усмихнато ни предлагат най-ароматното кафе на света и своята сладкарска гордост - пастата „Сахер”.

Гордеят се с постиженията си в областта на образованието. Усетихме го от посещението си в две Европейски училища – начално и средно, както и Европейското бюро по образование. Впечатлени останахме от реда, дисциплината и чистота навсякъде, от богатството на проекти, по които работят училищата, от гъвкавата система и условията, при които работят колегите ни.

Незабравими ще останат дните, прекарани във Виена и срещите ни с деца и колеги от различни страни. Връщаме се, изпълнени с ентусиазъм за работа, с желание за промяна към по-добро.

Емилия Йорданова